12.06.2017
С постановление № 6 на ПМС (ДВ, бр. 10/ 1948г.) на 06.01.1948г. е създадено Държавно стопанско предприятие „Балкантурист“ към Министерството на транспорта и съобщенията със задача развитие на вътрешния и международен туризъм и възпитание на народа в любов и обич към родината и труда.
Аз съм свидетел от самото начало.
Пред очите ми преминаха повече от пет поколения труженици в туризма, оставили незабравима диря в историята на родните ни курортни комплекси по море, планини, китни райони, надарени с лечебни минерални води.
На въпроса коя магическа сила ме е задържала повече от половин век в туризма винаги съм отговарял:
„Силата е в това, че съм се посветил на човека.“
Обичам хората и ми е удоволствие да им доставям радост и разтуха, когато са в лошо настроение.
В това се крие разковничето и силата на туризма.
Туризмът влезе в живота ми трайно, зае голямо място в съзнанието ми със своето богатство, с разнообразието, което предлага на съвременния човек, проявяващ интерес към родината си, към света, към миналото и настоящето.
Какво е туризмът? Не е само разходка, всяка нова среща с него е откритие, преживяване, обогатяване на знания.
Той представлява преди всичко контакт с живия човек. Можеш за няколко минути да направиш някого весел и силен, да го накараш да се чувства като Крали Марко, а можеш пак за минути да го натъжиш и обидиш. Много малко хора в бранша разбират това.
Трудни бяха първите години на съграждането на родния ни туризъм. Трудни, но сега като си ги спомня, изпитвам сладост.
Ето как неусетно минаха шест десетилетия от онзи 30 юни 1957г., когато във вече поизвехтелите листа на регистъра на хотел „Родина“ (днес хотел „Обзор“) бяха записани първите гости на новия курортен комплекс „Златни пясъци“ – 100 души от днешна Русия.
30 юни 1957г. е рождената дата на туристическия комплекс. Тя е паметна за всички, за които развитието на туризма в нашата страна е дело и съдба.
Малко останаха от хората, които си спомнят трудното начало. Те работиха упорито и с пълно сърце, макар повечето от тях да не знаеха тогава какво е точно международен туризъм.
Всяко начало е трудно. Естествено имаше неописуеми трудности, с една дума, като че ли създаваш нова цивилизация, нови условия за живот. Но те се преодоляваха с много романтизъм и ентусиазъм. И най-важното е голямото желание за изява, за да се наложи курортът на международния туристически пазар, което и стана!
Можем да се поздравим, че с изграждането на Златни пясъци се постави началото на големия международен туризъм в България. Това беше и сбъднатото желание на основателя на този вид туризъм Ячо Кабаивански.
Аз винаги твърдя, че в България има два вида туризъм – туризмът на Алеко Константинов с раничката и манерката, пеш да превземаш поля, гори и планини, хижи и „опознаваш Родината“, и туризмът на Ячо Кабаивански - международен туризъм с луксозните хотелски комплекси, до които имаш достъп по въздух, море и земя. Това е търговският туризъм, който продава на туристите и печели за държавата от природните дадености, исторически архитектурни и археологически находки и от комплексни туристически услуги.
Успехът на Златни пясъци не закъсня. Свидетелство за това бе растящият интерес на чуждестранните туроператори, които за година-две включиха в офертата си Черноморския курорт.
Тогава, в последния ден на юни преди 60 години, бяха открити първите два обекта – хотел „Родина“ и ресторант „Калиакра“. Сбъдна се заветната мечта на две светли личности, братята чехи Херман и Карел Шкорпил, които още през 1915г. заговориха за курорт в дивната местност Узункум – Дългият пясък, преименувана от тях през 1937г. в Златни пясъци.
Наистина трябва да се съжалява, че неповторимата девствена природа на тази местност не бе заснета, за да се види и днес тази прелест – съчетание на море с кристално чиста вода (тогава...), фин златист пясък и гора, истинска джунгла, пълна с пойни птици. Трудно беше да се съчетае строителство на сгради и пътища, без да се засегне природата. Още никой не говореше за екология, но всеки съзнаваше необходимостта от максимално опазване на зеленото богатство, с което по-късно се прочу курортът.
Курортният комплекс е дело на ума и творчеството на наши архитекти и строители, които умело вписваха сградите в природата.
Първата копка бе направена на 11 август, 1956г. И само след десет месеца открихме хотел. За една година през 1957 бяха изградени и влязоха в експлоатация 8 хотела, 5 ресторанта и 5 така наречени сектора с дървени къщички.
На 30 юни 1957г. не мислехме за церемония. Нямаше фанфари, речи, мажоретки и шоупрограми, нито пищни трапези и шампанско, нямаше журналисти да отразят събитието. Но с приемането на първите гости от чужбина, всички ние, строители, технически и административен персонал, изпитахме тръпката на удовлетвореност от това, че тръгна новият комплекс, в който всички бяхме вградили и част от себе си.
Няма да забравя и възхищението, което един френски журналист изрази през онези дни от курорта „Златни пясъци“: „Слушал съм добри, и лоши неща за вашата страна, дори, че я считат за барутен погреб на Балканите. Сега, когато ми заговорят за България, ще си спомня за гостоприемството и прекрасната Ривиера на Черно море.“
Като се ровя из спомените и сега виждам как всички, не само колегите от туризма, но и всички хора по море, във въздуха и на земята, с ентусиазъм вършеха работата си, стараеха се да бъдат дружелюбни към гостите, да им осигурят добри възможности за почивка и да спечелят нови добри приятели на България.
Считам, че този пример нашите наследници трябва добре да запомнят.
Много е писано – добро и лошо, за страната ни, за курортите ни, за Златни пясъци. Неотдавна един журналист беше озаглавил своя статия „Златни пясъци – старееща красавица“. Наистина курортът ни изживява трудни дни, но аз дълбоко вярвам в неговата вечна младост и красота.
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!